Лицемерието все пак трябва да има граници. Когато политическата коректност се превръща в догма, тя пречи на политическия и на медийния елит да говорят истината. В средата на септември двама от седемте атентатори в Париж са били в Будапеща, казва Н. Пр. Андраш Клейн
– Ваше Превъзходителство, след Кьолн в социалните мрежи в Германия се разпространява находчив колаж, който сравнява политиките спрямо мигрантите на Ангела Меркел и на Виктор Орбан. Посланието е, че където има ограда, има и щастливи хора. В Унгария би трябвало да сте доволни, че събитията доказаха правотата на политиката ви. Но предизвикателствата пред Европа остават. Колко мигранти да очакваме през 2016-а? Вашият външен министър говори за 30-35 милиона!
– Когато в Унгария беше най-тежкото положение – от края на август до средата на октомври, когато изградихме оградата на зелената граница със Сърбия и Хърватско, получавахме много остри критики.
Един от най-големите критици беше например австрийският канцлер, който сравни унгарската политика спрямо мигрантите с политиката на нацистка Германия от времето на Втората световна война. Само два месеца по-късно той съобщи, че Австрия няма да строи огради, но ще построи съобръжения, за да контролира посоката на бежанския поток. От средата на октомври в Унгария няма повече от 5 до 10 нелегални мигранти на ден. Значи оградата се оказа ефикасна.
Успяхме да защитим суверенитета и границите на Унгария, прекратихме един нелегален и неконтролиран поток. Но не сме радостни, че се оказахме прави.
– Защо?
– Защото проблемът в Европа продължава да съществува. Всички говорят за нуждата от общоевропейско решение, но никой нищо не предприема. Случващото се в Европа продължава да ни тревожни. Не можем да разберем защо е толкова сложно да кажем, че ако искаме да запазим стабилността на континента, трябва да имаме възможност да контролираме ефикасно външните граници на Европейския съюз. Контролът на границите няма алтернатива.
Данните, които спомена нашият външен министър при посещението си в София, са от анализ на ООН. ООН предупреждава, че в момента от Третия свят към 30-35 милиона мигранти имат намерение да стигнат до Европа.
Миналата година в Европа са влезли към 1 милиона мигранти. 70-80% от тях са млади мъже. Тези хора имат семейства. Бързо ще се появи проблемът, че семействата трябва да се съберат. Няма информация, че потокът през 2016-а ще бъде по-малък. Нови един милион ще влязат, ако не охраняваме външната граница на Европа.
– Веднага възниква въпросът как и коя граница? Страните от Вишеград поставихте въпроса, че България и Македония трябва да поемат охраната на външната граница на ЕС. Чу се и предложението Гърция да напусне Шенген, щом не може да се справи с охраната. Какви са вариантите? Ще лобира ли Унгария за приемането на България в Шенген и ще бъде ли дискутиран този въпрос при посещението на Виктор Орбан в София? Разговаряме с Вас два дни преди визитата.
– Премиерът Орбан и останалите страни от Вишеградската четворка се обявиха за приемането на България в Шенген. В основата на техните изказвания е това, че България има политическа воля да съхранява границите на Европа и това трябва да й се признае.
От техническа гледна точка няма никакъв проблем България да влезе в Шенген. Това каза и Европейската комисия още през 2011-а. Тогава членството на България и Румъния в Шенген не се осъществи предимно по вътрешнополитически причини в някои западноевропейски страни. Ако една страна е изпълнила критериите, поставени от ЕС, би трябвало тя да постигне това, към което се стреми. А не после да се появяват нови критерии.
В момента никой не може да оспори политическата воля на българското правителство да съхрани външната граница на ЕС с Турция. Че това до някаква степен се дължи и на самата Турция, е факт. Че охраната не е стопроцентова – също. Факт е, че България по географски причини не е подложена на същия натиск както страните от Западните Балкани. Но България се старае. Не България е проблемът за Европа в момента.
Разбираме, че на Гърция й е много трудно да охранява една морска граница. Гърция обаче не приема ефективна международна помощ. Чрез гръцките фериботи всеки ден между 5000 и 10 000 мигранти стигат до Солун и оттам тръгват към Македония. Смятаме, че Гърция би могла да направи много повече.
Наблюдаваме следната ситуация: една страна, членка на Шенген, не съхранява границата, а друга, на която не й позволиха да стане членка на Шенген, съхранява част от границата си сравнително ефективно. Не е справедливо. Затова смятаме, че мястото на България е в Шенген. Въпрос на много малко време е Македония да затвори границата си с Гърция. Вече се затварят границите към Хърватско, към Словения, към Австрия, въпросът се обмисля и в Германия. Тогава всички се питат какво ще стане на границата между България и Гърция? Това е въпрос, който трябва внимателно да следим.
– С какво Унгария може да помогне на България при охраната на границата? Унгарската граница например се охранява съвместно с останалите страни от Вишеград. Може ли такава помощ да бъде оказана и на нашата страна?
– Ние се обърнахме към страните от Вишеград и те ни помогнаха за охраната на границата – и Полша, и Чехия, и Словакия. Малко по-късно Словения поиска помощ от Вишеградските страни и те изпратиха хора на словенската граница.
Как България да защити границата си е работа на българското правителство. България е суверенна държава. Ако поискате съдействие, на първа инстанция би трябвало да я получите от Европейския съюз. Но ако България се обърне към отделни страни, предполагам, че много от тях ще се опитат да й помогнат, включително Унгария. Вече има прецедент за това.
– Какви са аргументите на Унгария за разширяването на ЕС в момент, когато ЕС стои под въпроси или най-малкото това се отнася до формата на сегашното му съществуване?
– В един глобален свят с глобални икономики страните от Европейския съюз нямат друга алтернатива освен Европейски съюз. От Европейски съюз имаме нужда, той трябва да е нашето бъдеще. Иначе ще загубим.
Сериозно не може ЕС да е под въпрос. Проблемът е може ли ЕС да отговори на всички предизвикателства. Мигрантската криза показа, че така, както работи в момента, ЕС не може да отговори на предизвикателства, свързани със сигурността. До момента единствената идея, която дойде от ЕС, беше принципът за квотното разпределение, което няма да работи и не беше честно към европейските граждани. Това много ни плаши. Трябва да помислим как да направим ефективен Европейски съюз.
Ако ЕК иска да бъде влиятелен и да контролира процеси, важни за сигурността и за икономиката, би трябвало да може да запази възможността за разширяване. Няма европейска сигурност без стабилни Балкани! Това често го е доказвала и историята. Процесът на разширяване – при спазване на критериите – трябва да е наша стратегическа цел. Не знаем например, когато един европейски комисар заявява, че за момента се спира процеса на разширяване, кой го е упълномощил?
– Вишеград ще се разширява ли? Този въпрос започна да вълнува много хора, включително в България.
– Вишеградската четворка не е нещо друго, а интензивен, консултативен формат от четири страни от Средна Европа, които си приличат по много неща. Във Вишеградската четворка няма бюрокрация. В унгарското външно министерство имаме един координатор, който отговаря за вишеградския формат. Няма нужда четирите страни да сме съгласни по всички въпроси. Имаме различия. Ще ви дам пример: има разлика в подхода за политиката към Русия на Полша и на останалите три държави.
Има примери, когато започва някакво регионално сътрудничество, после още страни се присъединяват, после още и накрая получаваме конгломерати, които вече не функционират. Затова четирите страни се разбрахме формално да не разширяваме Вишеградското сътрудничество. Но Вишеградската четворка е винаги отворена. На разговори по различни теми каним и други страни. България също често е канена на нашите разширени формати.
– Как ще коментирате налагащото се убеждение, че Будапеща се превръща в алтернативата на Брюксел?
– Не смятам, че е така. Брюксел няма алтернатива и Унгария не е против ЕС. Тук бих добавил и другите вишеградски страни. Напоследък влизаме в новините, защото имаме навика да наричаме нещата такива, каквито са.
– Отхвърляте политическата коректност?
– Това е сложен въпрос, но сте права. В началото споменахте Германия. Ще споделя лично мнение: най-страшното за мен при събитията в Кьолн беше, че германските медии пет дни се опитваха да премълчават какво се е случило в новогодишната нощ. Това е много опасно!
Не отричаме, че политическата коректност е ценност. Но когато се превръща в догма, тя пречи на политическия и на медийния елит да говорят истината. В Западна Европа това силно се усеща и има разцепление между мнението на хората и на елита. Трябва отново да започнем да говорим истината и да изричаме нещата такива, каквито са.
Отново ще ви дам пример. Никога в Унгария нито един политик не е казал, че мигрантите са равни на тероризъм. Никога! Но не смятам, че е грях да кажеш, че когато има нелегална и неконтролирана миграция терористични групировки могат да се възползват, за да вкарват свои хора. В средата на септември двама от седемте атентатори в Париж са били в Будапеща. Значи те са се възползвали от неконтролираната миграционна вълна, за да влязат в Европа.
– Позволете и няколко въпроса, свързани с икономическите отношения между България и Унгария. Колко са унгарските инвестиции у нас?
– Сравнително много. Ние сме на 11-12 място сред най-големите инвеститори в България. Най-голямата инвестиция е банка ДСК, собственост на унгарската група OТП. Има и други – заводът ДЗУ „Видеотон” в Стара Загора, фирма „Форнети”, инвестираме вече и в IT сектора.
– И нямате проблеми тук?
– Разбирам защо ме питате. Ще ви кажа честно: и унгарските фирми понякога имат някои проблеми, но повечето от тях са или заради липсата на работна ръка, или заради спада на вътрешното потребление, което са наблюдава в последно време. Регулаторни проблеми има рядко. Аз като унгарски посланик такава информация от унгарския бизнес не съм получил. Може би звучи изненадващо, но унгарският бизнес в България в момента не се оплаква.
– Унгария проявява силен интерес към въпроси, свързани с енергетиката. Вашият външен министър остро разкритикува политиката на ЕС, която задълбочава разликата между Севера и Юга със спирането на „Южен поток”. Защо сте толкова недоволни от провала на този проект и какво очаквате занапред в тази област?
– Един посланик трябва да бъде дипломатичен, но ще ви дам един недипломатичен отговор. В Будапеща един експерт ми каза веднъж: „Вижте, енергетиката е като футбола. 22-ма тичат зад една топка и накрая печели Германия.”
И другият ми отговор няма да е много дипломатичен. Мисля, че лицемерието все пак трябва да има граници! „Южен поток“ беше проект, който не дава алтернатива на източници, а дава алтернатива на пътя. Той беше икономически изгоден за страните, които бяха част от него. Обаче „Южен поток“ стана политически проект и го убиха. А по време на пълно ембарго спрямо Русия, по време, когато всички търсим как да съхраним държавността на Украйна, на форум в Санкт Петербург, за който Унгария беше получила дипломатически натиск да не участва, изведнъж четири важни западноевропейски фирми се разбират с „Газпром” да разширят Северен поток. А той е по-опасен за Украйна, отколкото беше „Южен поток”. Чакаме с голям интерес да ни обяснят дали това ще се осъществи и защо. Ние няма да го приемем!
От икономическа гледна точка опасността е в това, че и руският газ има лимит и капацитет. Ако се разшири „Северен поток”, може да възникне въпроса дали ще има капацитет към Юга от Русия. Това е проблем. Бихме желали и ние да получим солидарност.
За класическия „Южен поток“ вече никой не мисли. България се опитва да стане разпределител. Това е идея, която може да се осъществи, но има много „ако“. Наистина може да дойде руски газ до България и чрез нашите национални мрежи, които да бъдат свързани, той може да достигне и до Централна Европа. Ако наистина се построи ТАП (Трансадриатически газопровод)/ТАНАП (Трансанадолски газопровод). Това ще даде смисъл на българския интерконектор с Гърция. Ако наистина се построят LNG терминали.
Унгария подкрепя всички инициативи, които целят в нашия регион чрез интерконектори да се свържат националните мрежи и ако стигне по-голямо количество газ до тях, то да може да бъде транспортирано до Централна Европа.
– Казахте, че лицемерието трябва да има граници. Чие лицемерие?
– Отговорът ми ще бъде личен. Когато при мен дойде дипломат и започне да ми обяснява, че по геополитически причини или от солидарност не бива да сътрудничим с Русия по енергийни въпроси, ще трябва да се въздържа да не му се изсмея. Повтарям: много неща чувам, но резултатът е следният: Северен поток го има, Южен поток го няма. Не зная дали е справедливо крайният резултат винаги да е един и същ.
– Какво ще покажете на премиера Орбан при посещението му в София?
За съжаление, господин Орбан ще бъде тук за много кратко време. Но той познава България. Бил е в България със семейството си извън официални и политически програми.