Автор Мартин Карбовски
Това, което не ви казват в новините е, че в Европа съществува и се самоорганизира съпротива, нелегална и спорадична, но реална и извън българския скепсис.
До нас достигна непроверена информация за десетки запалени домове за настаняване на бежанци.
Информацията е потвърдена – за последните три седмици са подпалени повече от пет дома за интеграция на бежанци. Някои от палежите са на едни и същи домове, веднага след ремонта на сградите.
Картината в Швеция обаче е доста по-сложна.
През 2010-та година населението на Швеция е около седем милиона и двеста хиляди души. От тях хората със статут на емигранти са около милион и шестотин хиляди. Днес броят на „шведите“ наброява повече от десет милиона и няма официално преброяване.
Само за пет години нахлуването се измерва с повече от три милиона човека, които не са шведи.
Системата по прием на бежанци в Швеция не е толкова проста. Тя изисква проучване и регистрация на всеки възрастен. Само че същата добре уредена система още преди няколко години е била пробита от афганистанци и иракчани, сирийците едва сега са почнали да идват.
Системата е пробита по уникален и безсърдечен начин.
В Швеция последните години пристигат деца на неопределена възраст, сами, без документи. Те не могат да бъдат върнати и веднага са настанявани в защитени жилища и им е оказвана помощ, както и влизат в програма за интеграция за четири години. Но реално това е същината на измамата – когато става дума за деца без документи, службите не могат да определят възрастта им. Така 18 годишни хора с бради са твърдели, че са на 13, 15 или 16 години. Шведските служби са решили този проблем по най-скъпия и бавен начин – на децата им се правят ДНК тестове за установяване на възрастта им.
Въпреки това тези деца са минали голяма част от периода на интеграция и получават правото на „събиране“. Тоест могат да поканят родителите си, братята и сестрите си. Това учетворява броя на напълно законно влизащите.
Как пътуват тези деца (тийнейджъри), кой рискува техния живот в трафика по трасето от Азия – това е трудно да се установи. Знае се само, че между тях момичетата са рядкост. Става дума само за момчета.
Децата са проблемни и въпреки че се съпротивляват на интеграцията си – никой не може и не смее да ги върне. А няма и къде да ги върне.
Много обезпокояваща е и жилищната криза – няма къде да се настанят толкова бежанци. В края на тази година всяка седмица десет хиляди нови шведи искат жилище. Швеция има невероятна социална политика и това се използва в негативен смисъл. Такова жилище им се осигурява и този тип жилища са далеч над стандарта на българската обикновена къща.
Шведите са либерални и толерантни до неузнаваемост – дори когато бежанците отказват предложените им жилища им се предлага избор.
Националистическата партия в Швеция всеки ден с всеки нов емигрант набира сериозно подкрепа. Техните новини, за разлика от българските, представляват само факти. Проблемът се обсъжда по квартали на така наречените „обществени дебати“, но това не води доникъде, защото там се говори не как да се спре вълната, а как да се справят с нея властите на шведска територия.
Порочното е, че повече се говори за грижата за емигрантите, вместо да се спре влизането в страната.
Въпреки това Швеция не спи. Тя осъзнава, че тенденцията половината население да се окажат не-шведи и да бъдат на социални помощи е риск по-голям и от терористичните атаки.
Информацията в този материал е споделена от български емигранти, живеещи и работещи в Швеция.